+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

Жътва

нч Земеделец 1874г.

Жътва

Жътвата е бил най-големият трудов празник в бита на нашите предци. Тя започвала винаги в понеделник, защото се считал за „лек“ ден, благоприятен.  Жетварките се качват на каруца и от мегдана потеглят за нивата, където ще се събира зърното за хляба. В ритуала като жетварки участват 6-7 жени, и стари и млади, между които и една бременна жена. Говори се на автентичен новоселски език. Облечени в народни стари новоселски носии, на главите разсучала и бели жетварски кенарени кърпи, на краката опинци, през рамо метнати сърпове и въжета за връзване на сноповете жито, на ръцете сложени колчàси (ръкавели), в пояса си всяка жена носи нарýч (напръстник). В групата с жените вървят и двама-трима мъже, също облечени в стари новоселски одежди – жените жънат, а мъжете връзвали сноповете с въжета.

На нивата се носи червен петел (печен), червени чушки и червен лук, червено манье (вълна), за да е червено зърното, да е хубаво, да не почернее. Когато пристигнат жетварките на нивата, първо правят трикраката люлка, под дърво на сянка да е детето, оправят чергата до люлката, поставят червения лук, чушки и вълна до люлката. Първа зажънва бременна булка, за да е тежко и хубаво зърното и да стигне за цяла зима, цялото поле се оглася от жътварски песни (Ой, Вело, Вело; Игръйтъ, пейтъ, дъокье; Пръдал си е Трифул вола). Една от жетварките сплита брадата от първото жито, няколко стръка ги оплита с червеното манье (вълна). Мъжете правят два снопа с жито вързани с въжета, които ще се дадат накрая на стопаните за берекет.

Първо окосеното жито се смеля и се правят турта и туртицъ (питка и малки питки), които се пускат по Дунава, да стигнат и до починалите близки, почит към починалите, да пазят и бдят над жетварите, защото работата е трудна и тежка.

След приключване на ритуала, жетварката взима котлето с вода и полива за здраве и берекет, като нарича: „Овай година дъ будъ богата. Ви сви мужевъ, какви стъ яки и напраени, дъ пожнеетъ по нас, дъ дъде Бог дъ държи времъ, дъ имъ берекет, дъ су здрави човеци, дъ им е спорна работа. Дъ си напраетъ поясе от върбу и дъ си стегнътъ кръстинъ, дъ нъ ви болу кръстинъ къд жнеетъ, къ чъ рàботитъ сѐ  навалъни, а е работа тежка. Алъ я чъ ви дъдем нъколко пручке върбовъ, смо ги узели на Цветницу, су съдели у торбу под гривицу и смо ги запазили за съга, къда съ почине жътва. Дъ ви дъде Бог здраве йощъ дълги годинъ дъ работитъ землю на новоселяне, кът стъ доволни ви – чъ смо доволни сви. Айде дъ е берекет и с Бога напрет.”

Видео

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!