+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

Васильовден

нч Земеделец 1874г.

Обичай Код мошику (Васильовден)

Всяка Нова година е надежда за ново начало. И нашият народ изразява това чрез своите обичаи, гадания и наричания. Един такъв обичай във видинското село Ново село е гостуването на младите семейства в първия ден на новата година при жената, която е наставница на младата майка в отглеждането на децата. В Ново село тази жена се нарича „Мошика“. В стари времена тази жена- близка по кръв на семейството по мъжко коляно, е присъствала на раждането на децата, правила е първото къпане и първото повиване на бебето, учила е младата майка как да храни детето, как да го облича и как да го възпитава. Ролята на тази жена е била изключително важна в живота на младото семейство и почитта към нея- много голяма. Затова гостуването „код Мошику“ (при наставницата) е натоварено с много ритуалност. То се прави, за да изкажат младите благодарност на семейната наставница за получаваните през изминалата година духовни напътствия. Гостуването „код Мошику“ е и древен начин младите семейства да потърсят близост с Бога и да измолят Той да ги съпътства и закриля и през новата година. В книгата на Максим Младенов „Говорът на Ново село, Видинско“ значението на думата „мошика“ е определено така: „баба, която е бабувала при раждането“. Думата има румънски произход, но е побългарена, защото съпругът на мошиката в Ново село е „мошул“, а в околните влашки села използват за мъжки и женски род само думата „мошикъ“. И така- в първия ден на новата година всяко младо семейство с невръстно детенце отива на гости при жената, помогнала за появяването му на бял свят- раждането на нов човек, на нов живот, на нов свят. Каква по-силна символика може да търсим в този обичай!? С даровете, които младите носят, се подрежда празничната трапеза- питка, вино, варена кокошка и свинско месо, баница или тиквеник, яйца и сирене, плодове и дребни сладки. Така младите изразявали своята благодарност и измолвали закрила, здраве и плодородие и за през цялата следваща година. За децата Мошиката е приготвила огромен колач. Бебетата Мошиката „прекарва“ през колача, като ги вдига високо над главата си. В Ново село на това повдигане, почти подхвърляне, казват „титане“: „Од Мошика дъ тъ тита“ (Ела Мошика да те вдигне на високо), казвала възраствата жена и наричала за здраве, късмет и успех на детето- „Дъ си здрав, дъ си памътън, дъ слушъш що ти вреву мума ти и тата ти“ ( Да си здрав, да си разумен и да слушаш мама и татко). А всяко от другите деца- които вече ходят, трябвало сами да се проврат през дупката на колача. Мошиката наричала и на тях, като при по-големичките към традиционните пожелания се прибавяло и пожелание да се учат добре. Старите новоселяни са намирали начин да внесат по нещо особено и уникално за всеки свой празник. Всяко действие са натоварвали с много значения- хем да предизвикат веселие, но и да пренесат знание. Да преминеш през дупка означава да бъдеш предпазлив. Затова преминаването през дупката на колача ще се запомни от децата като веселба, но и като състезание, изискващо внимание, пъргавина и съобразителност. Пък, който мине най-добре днес, ще може есента да премине и през отвора на голямата бъчва и да я измие добре! За което наградата е била попара, надробена с руйно вино- да растат малчуганите здрави и весели. Припомнихме за този стар обичай с надеждата и сегашните млади семейства да чуят, да търсят и влагат във всеки свой празник по нещо, което ще го отличава от другите, нещо неповторимо и родно. Пък и весело!

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!