+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

Обичай „По кръсти“

нч Земеделец 1874г.

Обичай „По кръсти“

Първи писмени сведения за обичая „По кръсти” намираме в „Народонаучни бележки за Ново-Село (Видинско)” на П.К.Гъбьов. Той описва обичая през 1903 г. Обичаят се споменава в книгата на ст.н.с. Максим Младенов „Говорът на Ново село, Видинско”, издадена от БАН през 1969 г. Описание намираме и в Историята на Ново село, Видинско, написана от местния учител Ангел Денков през 1980 г. По-подробно на обичая се спира Сашка Бизеранова от Исторически музей Видин в труда си „Помен или празник? /За поменалните хорà във Видинския край /”, публикуван в сборника „Делници и празници”, Варна, 2005. Обичаят „По кръсти” съществува по всяка вероятност от създаването на селището преди повече от 500 години. Някога хората са очертавали границите на селото и землището си с дървета, а по-късно до тях са поставяни оброчни кръстове. Ето защо в спомените на новоселяни до оброчните кръстове е имало вековни брястове или други дървета. Великденската неделя според вярванията е времето, когато небето се отваря и става среща на живите и умрелите. Затова след църковната служба тръгва шествие, начело със свещеника, следвано от младежи, носещи хоругви, а след тях от цялото население, което желае да участва в празника като се пеели великденски песни. На оброчните кръстове до местността „Брег водънички” започват хорà, което става и днес – като близките на починалите през годината раздавали пърашки /боядисани яйца/ и козунак, а на музикантите се давало и кърпи. След това шествието обикаляло всички оброчни кръстове от изток на запад, като по спомени на възрастните хора свещеникът е бил на кон. Стигало се чак до края на землището в местността „Зелена”, който отстои на 9-10 км южно от р. Дунав. Накрая хоругвите се потапяли в Дунава и се занасяли в черквата. Този обичай не е прекъсван дори през периода 1944-1989 година. Тъй като втория ден на Великден е бил работен ден в шествието са участвали възрастни хора и малки деца, а музиката била от окарина или цигулка и тъпан. Обичаят „По кръсти” и днес се практикува на втория ден от Великден. Той започва след утринната черковна служба, когато цялото население, предвождано от църковния служител и хоругвите, излиза на шествие, обикалящо оброчните кръстове в селото. Участниците носят цветя. Жените пеят великденски песни – „Кръсти носи мил брайно, еле, меле”, „Игръйтъ, пейтъ, дъокье” и др. Шествието спира до първия запазен оброчен кръст извън селото, където се отслужва водосвет. На поляната духова музика засвирва хоро. Хорàта продължават около един час и в началото са прави и по-бавни. На тях раздават за починалите близки през годината тези, които не са успели по един или друг повод да го направят на великденското хоро първия ден. Те даряват музикантите с пърашки/боядисани яйца/, козунак, сладки и хавлиени кърпи. „Пускането на хорото” става от роднина, който не живее под един покрив с умрелия. Когато засвири музиката, човек от семейството дарява водещия хорото с кърпа, шалче, потник, чорапи, престилка и др., в зависимост от това, дали умрелият е мъж или жена, млад или стар. После хвърля монета на земята и се хваща в края на хорото. Обикновено хорàта са отворени. Чак когато свършат поменалните хорà, започват веселите бързи хорà, характерни за Видинския край. Празникът завършва с хорото „Шира”. Когато свърши веселието, хòрата се прибират, а хоругвите се занасят в черквата. Традиция стана от 2010 година насам Водосвет да се служи на два от осемте оброчни кръста- в землището на „Брег водънички“ и кръстът до детската градина. Обичаят се практикува от цялото население и гостите, които идват от различни краища на България. Основни организатори и изпълнители са Читалището със своя ансамбъл за автентичен фолклор, включващ женска битова група, детски и младежки танцов състав и духова музика, и Църковното настоятелство с председател поп Мариан. Повече от 14 години на този ден църковната служба, шествието и водосветът са се водили от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан (вече покойник, 2017 г.). Народно читалище „Земеделец 1874” Ново село, област Видин реализира през 2010 година проект „ОБИЧАЯТ „ПО КРЪСТИ” – ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ПРЕДЦИТЕ” по Националната програма за създаване на Национална система „Живи човешки съкровища”. Участието на Негово преосвещенство Дометиан – Видински владика (покойник,2017 г.) в обичая „По кръсти” 2008 г. – молитва пред последния оброчен кръст

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!