+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

Трифон Зарезан

нч Земеделец 1874г.

Трифон Зарезан

Налей ми вино червено

 На Трифон Зарезан във видинското село Ново село

По стара българска традиция на 14 февруари честваме един от най-обичаните и почитани празници в народния календар – Трифон Зарезан – празник на труда и веселието, изпълнен с вяра и надежда за плодородие и спорна работа за лозари, винари, кръчмари и градинари. Винаги на 14 февруари Община Ново село отбелязва своя празник. За всички жители на общината този ден е близък и скъп, радва се на голямо внимание и се отбелязва шумно с много веселба и усмивки. Защото от незапомнени времена лозарството и винарството са основен поминък на местното население. На този ден ние си напомняме, че истината е във виното и в трудолюбивите хора, които го правят с много любов, майсторлък и гордост. Виното е тайнство, питие на Божията любов и мъдрост, опияняващата сила на природата. В нашите традиции виното, както хлябът и солта, задължително присъства на трапезата ни. Според народното поверие, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон. Всеки новоселянин има лична лозарска ножица, която е като лично оръжие. Тя не се дава, не се подарява, не се преотстъпва. Когато годините натежат, тя се предава по пряка линия в семейството- като реликва. Скъпи приятели, чаша вино ще подобри нашето здраве, ще поддържа красотата ни и ще удължи живота ни. Желанието на новоселяни да имат на трапезата си грозде, събрало в себе си топлината на слънчевите лъчи и свежестта на Дунав, и вино, даряващо усмивка и блясък в очите, ги е карало да възстановяват и да отглеждат лозя. Традицията повелява жените да изпекат пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. С мезе в торбите и руйно вино в бъклиците цели фамилии поемат към лозята, за да направят резитба. След ритуала по зарязването поливат лозите и се черпят с донесеното вино. Днес, обаче, пълният ритуал, с който се чества Трифон Зарезан, се спазва само в районите, където е развито лозарството и е запазено читалището. И ето, в Ново село, млади и стари не пропускат да се почерпят с хубаво вино и да си пожелаят здраве и благоденствие. От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: “ Лоза дъ съ вие, дъ съ пръвивъ, от чърну земню до синьо небо. От едну гижу – чъбър винò, а от десът гижъ – цела каца! Да пръливъ пръз праговъ, да съ лее и прълее коно вода пръз бел Дуноф!” Рано сутринта засвирва духовата музика на площада, която събира и младо и старо за празника на лозаря. По традиция участници в ритуала „Зарязване” са самодейците при читалището – женски битов хор, танцови състави и театралната група. В духа на традицията, участниците в празника тръгват от площада, продължават с музика, песни, бъклица вино в ръка и много настроение в един от най-младите лозови масиви на селото – в местността „Метериз”, където ни посреща стопанина на лозето. Почит новоселяни отдават като минават през двора на винарската изба „Новоселска гъмза”, където се вият хорà и пие вино в изобилие и довършват веселбата в големия салон на Общината. И пак в духа на традицията, по всички правила на сомелиерството се провежда конкурс за най-хубаво домашно вино. Ако е лоша миналогодишната реколта, в бъчвите вино има- старо, отлежало, още по-хубаво! Затова и вечният благослов и на Стария, че и на Младия Трифон, е: „Да съ роди гройзъ, да напраемо вино, толко, къ къд пущимо бъчвъ у беч, дъ стигнъ вино до бурик“. Хайде сега и да го преведем: „Толкова грозде да има през новия сезон, че като стане виното и „пуснат“ бъчвите, виното в мазетата да стига до пояса“. „Дъ будъ!” (Да бъде!) отговорят дружно новоселските лозари. Дай, Боже!

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!