+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

За нас

нч Земеделец 1874г.

За нас

„Ми смо си ми” (или „Ние сме си ние”) – това е девизът на Ново село, изречен на уникалния новоселски диалект. В този възглас на положителна самооценка се съдържа всичко – и любовта към лозята, и прословутата „Новоселска гъмза”, и безкрайните води на Дунав, и „истинските истории” на местните рибари, и безрезервната подкрепа за местни ценности и каузи. 

Всеки българин поне веднъж е чувал по радиото хидрологическия бюлетин на БНР за нивото на р. Дунав. Предаването „Нивото на река Дунав“ се излъчва на достъпна за корабите честота в 15 часа на ултракъси вълни още от далечната 1949 година. Дунав е най-голямата европейска плавателна река след Волга, а корабоплаването в смесения българо-румънски участък е доста сложно, тъй като няма шлюзове, които да подобряват условията за движение на плавателни съдове. Всеки ден предаването дава информация за водното ниво по протежение на реката, температура и мътност на водата, влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, количество валежи, атмосферно налягане и други параметри… 
И винаги бюлетинът започва с Ново село, което е в Северозападна България, област Видин. За съжаление, тази информация и този бюлетин по БНР са премахнати от началото на 2017 година. 
Разположено е на брега на река Дунав, а 3 км от селото граничат с реката. Най-ниската точка е 33 м, намираща се на брега на Дунав. Селото отстои на 24 км от Видин и на 17 км от Брегово. 
В района почвите и климатът са благоприятни за развитие на лозарството и винопроизводството, а заедно с тях и на селския туризъм. В землището на селото са разположени няколко живописни местности. „Камъка“ е гориста местност на около 3 км от центъра на селото в източна посока, разположена на брега на река Дунав. Наречена е така заради каменоломната, разположена в нея. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. 
По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. 
Над местността са лозовите масиви „Метериз“. На новоселска територия са разположени лозови масиви с Новоселска гъмза – червен сорт грозде за вино. Земята от гората е изключително подходяща за разсади. Срещат се синчец, кукуряк и други диви цветя. 
Има свидетелства за населяване на района, вероятно от турското владичество. За съжаление, местността е разкопана от иманяри и няма много следи. На север Ново село граничи с румънските села Враца и Гърла Маре посредством река Дунав. Най-високата точка в землището на Ново село е 153 м и се намира в местността Зелена. Горите са незначителна част от територията, предимно от акация. Намират се около река Дунав и в местностите Камъка, Зелена, Света вода, Камънска шума, Топола и други. 
Ново село се намира в селскостопански район. Главен поминък на населението е селското стопанство. В селото има четири земеделски кооперации. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която в момента не функционира е преработвала гроздето от целия регион. Най-известен сорт грозде е новоселската гъмза, отглеждана в местността Зелена. Отглеждат се още каберне, ракацители, отел и други. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. 
Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. 
По данни на пътеписната книга на граф Луйджи Марсили Ново село датира от 1700 г., но на около 2 км от центъра на сегашното село в посока село Връв в местността Царина. В турски архиви от 1711 г. се споменава това Ново село. 
Църквата „Свети Никола“ е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща (Унгария). Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото. Основен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2014 година по проект на Видинската митрополия. 
Решение за постройка на нова черква „Успение Богородично“ се взема през 1875 г., а строежът ѝ започва след Освобождението (1883 г.) и продължава до 1894-а. Тя е доста голяма, модерна с четири кубета, с камбанария, в която са окачени две големи и една малка камбана, купени от Букурещ през 1900 година. Иконостасът е забележителен, а негов майстор е Антон Станишев (1893 г.). Зографисана е от Иван Доспевски, син на Димитър Зограф. В църквите в селото рисува и зограф Кръсто Янков от Дебърската художествена школа. Последен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2013 година по проект на Община Ново село. 
Читалището-паметник „Земеделец-1874“ е основано през 1874 г., а в сегашния вид сградата е от 1930 г., построена с помощта на видния новоселянин архитект Илия Попов. То също е паметник на културата с местно значение от 2004 година. На две паметни плочи са изписани имената на всички загинали във войните новоселяни, включително и падналите въстаници през 1876 година. Фондът на читалищната библиотека днес наброява 15 328 тома художествена, научнопопулярна и детска литература. Читалището има нов облик, цялостен външен и вътрешен ремонт, подмяна на покривната конструкция, нови зали, зрителен салон, гримьорни и други по проект на Община Ново село през 2014 година. Откриването на новата сграда става на 01.11.2014 година, когато читалището чества своята 140 годишнина. 

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!