История

Сто и четиридесет години това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен, информа-ционен център и школа за родолюбие. Пътят му започва през далечната 1874 година, когато Колчо Сандуловъ, Мито Никовъ, Сандо Николовъ, Петъръ Колчовъ, Иван Белчев и още 54 родолюбиви будни новоселяни решават да основат читалище с името „Братска дружина „Земеделецъ”, по-късно 1895 г. – „Ученолъбиво дружество „Надежда” и през 1922 г. се изработва елипсовиденъ печатъ съ надписъ – Читалище „Земеделецъ”/от Летописната книга/. Сто и четиридесет години това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен, информа-ционен център и школа за родолюбие. Пътят му започва през далечната 1874 година, когато Колчо Сандуловъ, Мито Никовъ, Сандо Николовъ, Петъръ Колчовъ, Иван Белчев и още 54 родолюбиви будни новоселяни решават да основат читалище с името „Братска дружина „Земеделецъ”, по-късно 1895 г. – „Ученолъбиво дружество „Надежда” и през 1922 г. се изработва елипсовиденъ печатъ съ надписъ – Читалище „Земеделецъ”/от Летописната книга/.
Според проф.Младенов и други наши учени първите заселници били дошли от Тетевенско-Македония, от Габровско, от Софийско, от Банат, от Чипровци/след Чипровското въстание/ и други краища. След сказките, вечерните четения и дневните – за жени, след увеселителните вечери, едно от средствата за умственото и нравственото повдигане на населението е театралната самодейност. В началото, при оскъдни условия, служейки си с примитивно създадени сцени – от дъски от волски кола, а по-късно с дъсчен одър, поставен върху дървени магарета в единия край на училищния коридор, със завеси от черги. През 1903 г. вече имало специално нарисувана завеса – жена, която в едната си ръка държала меч, отначало без никакви декори и зрителите, за да не стоят прави си носели столове от къщи. В летописната книга на читалище „Земеделец” четем „… и в неделя след Рождество Христово при препълнен салон се игра първата пиеса на новата сцена – „Големанов министър”. Годината е 1930. Архитект Илия Попов /1875 – 1952/ Новоселянин, от семейството на поп Галуц. Завършва архитектура в Щутгарт. Проектира и изгражда: -църквата „Св.Николай” във гр.Видин 1926 г.; -сградите на минна дирекция и общината в гр. Перник 1932; -Министерство на земеделието – сграда емблематична за гр. София, строена от 1920 до 1927 г.; -две сгради в Ново село, признати за паметници на културата: Читалище-паметник и Часовниковата кула. На читалището той дарява проекта за сградата, двете мраморни плочи с имената на убитите във войните новоселяни и богатата си библиотека.
Основната дейност на читалището е библиотечната. 1894 г. първоначално наброявала 121 тома, назначен библиотекар Тодор Петров и книгите се раздавали 2 пъти седмично, 1932 г вече в новата сграда на читалището и с дарената лична библиотека на арх. Илия Попов книжния фонд наброявал 6000 тома, днес библиотечният фонд има 34 012 тома книжни единици. Читалището се гордее с творци като Величко Ангелов, Юлия Василева, Анна Стоенелова, Светлана Джукова, Татяна Филева, Петър Бърчев и Сашо Ортов. От редиците на читалищните дейци израстват не един и двама изтъкнати представители на българската култура. С право читалището и Ново село прославят имената и научната дейност на проф. д-р Максим Младенов, автор на изследването „Говорът на Ново село, Видинско” 1969,2010; д-р Сашка Бизеранова и нейните книги: погребални и поменални обичаи във Видинско „Между живота и смъртта”, „Опит за психологически портрет на новоселянина”… Много са дейностите и защитените проекти на читалището и библиотеката. Библиотеката работи по програма „Глобални библиотеки”, която цели да улесни достъпа до информация, знания, обучения за всички възрасти, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността. В читалището има разкрит Информационен център /2004/, който разполага с 11 компютъра, 3 принтера, 1 ксерокс, скенер, постоянен достъп до Интернет, две мултимедии и извършва услуги за населението. Читалището извършва и разпространителна (стопанска) дейност на българска преса – вестници и списания. Традиция е в Ново село да се съхранява, предава и представя автентичния новоселски фолклор. През 2014 година чествахме 70 години от основаването на Смесен хор и 50 години камерен състав към него при читалището (1944 г. основите поставя Софрони Ангелоев и 1964г. – Ганчо Манджуков, който постепенно се разпада и се оформят Мъжка група за възрожденски песни, Битов хор и Стари градски песни. Ръководители през годините – Валери Манджуков, Александър Спиридонов, Иван Рангелов, Николай Найденов(от 2013г.)
СОФРОНИ ИВАНОВ АНГЕЛОЕВ /16.12.1924 г. – 27.05.2005 г./
Роден е в Ново село, в семейството на учителя Иван Петров Ангелоев (даскал Ванчел) и Мария Георгиева Ангелоева (по баща Базова). Баща му, освен учител, е бил самодеец театрал, читалищен деятел и председател на читалище „Земеделец“, а майка му е една от основателките и активистките на женското дружество в Ново село. Софрони Ангелоев завършва висше икономическо образование – Стопански факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ и Теоретичния факултет на Българската Държавна Консерватория в класа по дирижиране на проф.Георги Димитров и проф.Лилия Гюлева. От 1945г. до 1951г. работи на самодейни начала, като създава смесен хор към читалище „Земеделец“. От 1951г. до 1963г. е на работа в читалището като книговодител, диригент, секретар, театрален режисьор и постановчик, главен художествен ръководител на множество състави:
 – смесен хор за школувано пеене в състав от 86 души  създадена от него битова група от 18 жени (за нея е издирил, записал и нотирал автентичните новоселски народни песни)  танцова група от 22 души  театрален колектив от 22 души  духова музика (научава ги на нотопис и солфеж)  мандолинен състав  индивидуални изпълнители на кавал, окарина, кларнет и др. Смесеният хор е първия български селски певчески ансамбъл, удостоен със златен медал и лауреатски звания на републикански фестивали на художествената самодейност. През 1961г. читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ І-ва степен.
Навсякъде, където е творил и жънел успехи, той е бил Софрони Ангелоев от Ново село – неуморен ентусиаст, който безкористно, всеотдайно и упорито е извисявал новоселския дух, съхранявал е автентичността му и е показвал пред света, че новоселяните има за какво да бъдат ценени и уважавани. Носител е на трите степени (ІІІ-та, ІІ-ра и І-ва) на орден „Кирил и Методий“ за цялостната му дейност в сферата на културата, носител е на много отличия и медали, а след пенсионирането си (1985 г.) е удостоен със званието „Почетен председател на читалище „Земеделец“.
През 2014 година чествахме 60 години танцов състав (1954 г.). Основите се поставят от Софрони Ангелоев и поемат от семейство Севда и Тодор Ждерови, като той продължава делото до 80 годишната си възраст. От 2008 г. ръководител на танцовите състави е Андрей Димитров – танцов състав „Гъмза” и детски танцов състав „Гъмзичка”/2011 г./, хореограф на танцовите състави Милена Борисава (2015 г.) Новоселският ансамбъл за изворен фолклор „Гъмза” изпълнява песни и хора от Ново село, Видинско. Обединява три групи – женска певческа група, детски танцов състав и танцов състав за възрастни. Носител е на званието „Представителен” на ЦИОФФ за България. Последните му отличия са златен плакет от фолклорния събор в гр. Смолян, златен медал за танцовия състав от Националния събор в Копривщица(2010 г.), първа награда на певческата група от конкурса „От песен в песен” в гр. Видин, грамоти от Дорково (2012г.), Сапарева баня (2011 г.), Жеравна(2013г.) и Чупрене(2014г.), участия в Брачевац, Буковче и Княжевац РСърбия(2014 г.), Охрид Македония (2014 г.), Арбанаси (2016), гр.Зайчар РСърбия (2017), гр.Бяла,обл.Варна (2017). И днес са запазени и работят към читалището самодейните състави: Ансамбъл за автентичен фолклор, Женски битов хор, Танцова формация „Гъмза”, Детски танцов състав, Компютърен клуб, Театрална група, Духова музика. Най-атрактивни празници и обичаи: „Бабин ден”, „Трифон Зарезан”, „Вечер на младото вино”, детско шоу „На гости при баба”, „Лазаруване”, „Пъпъруда”, „Новоселска сватба”, „Забулване на булка”, „По кръсти”,… Новоселски хорà: Седморка, Станка конярка, Бату̀та, Старинскò, Трòскот, Бутунèл, Шѝра, Гъмзовяна, Зодия, С ду̀пъ у пòлу, Коконѝца, Право òро, Шкьопѝца, Фърцаѝта, Търъндъ̀ка и др. Песенен фолклор: „Àйде, дòке, Станко”, „Нèдинъ жалбъ”, „Пръдàл си е Трифул вòла”, „Ой ти сълò” и др. Читалище „Земеделец 1874” е носител на орден „Кирил и Методий” I степен от Президиума на Народното събрание от 28 януари 1961 г. по случай 75 годишнината от основаването му. Читалище „Земеделец 1874” е признато за паметник на културата със статут архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с категория „местно значение” от 2004 година. Новоселският ансамбъл за изворен фолклор при читалище „Земеделец 1874” с ръководители Тодор Ждеров и Георги Костадинов е удостоен със звание ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ансамбъл на НС на ЦИОФФ към ЮНЕСКО – България през май 2007 година. Различни, но заедно. Българи, власи, турци, роми – всички заедно танцуваме, пеем, драматизираме, рецитираме и веселим. А наградите – те са много: грамоти, медали, плакети, индивидуални награди …, благодарение на самодейците, те омайват и допринасят за разнообразието на проявите и културния живот на Ново село. Със сигурност всеки, който е свързал по някакъв начин живота си с българското читалище, може с часове да разказва за смисъла да си самодеец, да извършваш народополезна дейност, да привличаш млади хора, да заразяваш с желанието си да правиш изкуство. А когато това читалище навършва 140 години, които го нареждат сред най-старите възрожденски такива, мотивите и доводите да си бил, да си и да искаш да бъдеш част от него, са много. Макар и останали вече на възраст, младите са извън пределите на страната, ние, които сме тук и сега, сме длъжни да пазим традициите съхранени от преди 140 години, да се състезаваме със самите себе си, да преоткриваме собствените си възможности, потенциал и интелект, длъжни сме да съхраним духа на Ново село! Затова, благодарим на Общинска администрация Ново село, Читалищното настоятелство, спонсори, всички самодейци и доброволци и желаем все същия устрем, сили и посветеност в читалищните дела!
С обич и дълбоко уважение:
Секретар: Любка АНГЕЛОВА

нашите партньори