Обичай пъпъруда (молитва за дъжд)

ОБИЧАЙ „ПЪПЪРУДА” ИЗПЪЛНЯВАН В СЕЛО НОВО СЕЛО, ВИДИНСКО

(Молебен за дъжд)

Когато земята засъхне и жегата стане непоносима, а растенията и животните клюмнат зажаднели за вода, нарочват се три най-уважавани вдовици в селото. Сутрин рано безмълвно, без да продумат дори думичка те отиват на гробищата. Намират три гроба на починали и закопани през дъждовно време и вземат в кърпа пръст от тях. Ако не си спомнят за такива, вземат пръст от три незнайни гроба. Пак така мълчаливо отиват на Дунава.бавно хвърлят пръстта в реката, като се молят на Бога да се смили над селото „да заидъ” (да заплющи) силна киша, дъ напòи землю, дъ съ роди едро жито, сладко гройзъ и жълт кукуруз.

На другият ден, преди изгрев, тръгва „пъпъруда”. Група девойки на 10-12 години си избират „пъпъруду”. Тя е няй-малката между тях. Нанизват на конец клонки от бъзей и я препасват около кръста.

Групата тръгва. Най-отпред играе „пъпърудата”, а след нея пеят всички:

„Пъпъруда лет летела

Ой додолу, ой додолу.

От облака до облака

Ой додолу, ой додолу.

И съ жално, милно моли

Ой додолу, ой додолу.

Дъ удари ситна киша

Ой додолу, ой додолу.

Дъ ороси равно поле

Ой додолу, ой додолу.

Равно поле у зъгоре

Ой додолу, ой додолу.

Из два класа шиник жито

Ой додолу, ой додолу.

Из две гижъ чъбър вино

Ой додолу, ой додолу.

Спират пред всяка порта. Стопанката полива „пъпърудата” с котел вода и ги благослови, а после ги дарява с яйца и брашно. Така обикалят цялото село от сутрин до обяд. После отиват на Дунава. Къпят се в реката, пръскат „пъпърудата” и хвърлят гиздилата ѝ по водата, „за да се лее дъжд, както се лее реката”.

А после – после отиват в къщата на избрана от тях стопанка – обикновено в бедно многолюдно семейство или на вдовица с деца, за да им направи „качамак и пържитуру”.

– Айде съга дъ идъмо куд Крецу Баулову къ баба Финка чъ ни напрае качамак и пържитуру.

– – Дъ идъмо, дъ идъмо…

Отправят се към къщата. Влизат, а там ги посрещат стопаните с благословия. На тревата софра с пешкир и трикраки столчета. Преди да седнат една от девойките дърпа столчето и другата пада.

– Леле, каква си гяолска! (смеят се)

Жените правят качамак и пържитура. Слагат ги пред групата на софрата. Всички ядът и си приказват помежду си.

Две дечица гледат през портата:

– Ъглеч ю ке. Кликнитъ ю дъ еду и они пържитуру.

– Дъ дойдъю, дъ дойдъю.

Въвеждат ги и сядат между тях. Шушукат си на ухо.

– Стига ке, ми напну главу.

– Елено ке, стигъ си ела, къ Ванча немъ дъ тъ аресвъ. Але каква си ранена (дебела).

– Акъ искъш дъ знаеш он овакву по-мъ аресвъ.

Приказват си и се смеят.

Със закачки и шеги те се гощават до вечерта, а излишните продукти оставят на домакинята, да нахрани гладната си челяд.

Ако на другият ден загърми и завали дъжд всички вярвали, че Господ е чул молитвите им и се е смилил над тях.