+359 882 424 976 / +359 893 918 278 info@zemedelec1874.eu

НЧ Земеделец 1874г.

с. Ново село

за нас

Ансамбъл за изворен фолклор 
Танцова формация „Гъмза” 
Детски танцов състав 
Женски битов хор 
Духова музика 

Компютърен клуб 
Клуб за народни танци “ГЪМЗИЧКА” 
Театрален клуб 
Клуб за рисуване 

Обществен Информационен Център

Народно читалище Земеделец 1874г.

Сто и четиридесет години това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен, информа-ционен център и школа за родолюбие. Пътят му започва през далечната 1874 година, когато Колчо Сандуловъ, Мито Никовъ, Сандо Николовъ, Петъръ Колчовъ, Иван Белчев и още 54 родолюбиви будни новоселяни решават да основат читалище с името „Братска дружина „Земеделецъ”, по-късно 1895 г. – „Ученолъбиво дружество „Надежда” и през 1922 г. се изработва елипсовиденъ печатъ съ надписъ – Читалище „Земеделецъ”/от Летописната книга/.

История

Сто и четиридесет години това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен, информа-ционен център и школа за родолюбие. Пътят му започва през далечната 1874 година, когато Колчо Сандуловъ, Мито Никовъ, Сандо Николовъ, Петъръ Колчовъ, Иван Белчев и още 54 родолюбиви будни новоселяни решават да основат читалище с името „Братска дружина „Земеделецъ”, по-късно 1895 г. – „Ученолъбиво дружество „Надежда” и през 1922 г. се изработва елипсовиденъ печатъ съ надписъ – Читалище „Земеделецъ”/от Летописната книга/. Сто и четиридесет години това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен, информа-ционен център и школа за родолюбие. Пътят му започва през далечната 1874 година, когато Колчо Сандуловъ, Мито Никовъ, Сандо Николовъ, Петъръ Колчовъ, Иван Белчев и още 54 родолюбиви будни новоселяни решават да основат читалище с името „Братска дружина „Земеделецъ”, по-късно 1895 г. – „Ученолъбиво дружество „Надежда” и през 1922 г. се изработва елипсовиденъ печатъ съ надписъ – Читалище „Земеделецъ”/от Летописната книга/. 
Според проф.Младенов и други наши учени първите заселници били дошли от Тетевенско-Македония, от Габровско, от Софийско, от Банат, от Чипровци/след Чипровското въстание/ и други краища. След сказките, вечерните четения и дневните – за жени, след увеселителните вечери, едно от средствата за умственото и нравственото повдигане на населението е театралната самодейност. В началото, при оскъдни условия, служейки си с примитивно създадени сцени – от дъски от волски кола, а по-късно с дъсчен одър, поставен върху дървени магарета в единия край на училищния коридор, със завеси от черги. През 1903 г. вече имало специално нарисувана завеса – жена, която в едната си ръка държала меч, отначало без никакви декори и зрителите, за да не стоят прави си носели столове от къщи. В летописната книга на читалище „Земеделец” четем „… и в неделя след Рождество Христово при препълнен салон се игра първата пиеса на новата сцена – „Големанов министър”. Годината е 1930. Архитект Илия Попов /1875 – 1952/ Новоселянин, от семейството на поп Галуц. Завършва архитектура в Щутгарт. Проектира и изгражда: -църквата „Св.Николай” във гр.Видин 1926 г.; -сградите на минна дирекция и общината в гр. Перник 1932; -Министерство на земеделието – сграда емблематична за гр. София, строена от 1920 до 1927 г.; -две сгради в Ново село, признати за паметници на културата: Читалище-паметник и Часовниковата кула. На читалището той дарява проекта за сградата, двете мраморни плочи с имената на убитите във войните новоселяни и богатата си библиотека. 
Основната дейност на читалището е библиотечната. 1894 г. първоначално наброявала 121 тома, назначен библиотекар Тодор Петров и книгите се раздавали 2 пъти седмично, 1932 г вече в новата сграда на читалището и с дарената лична библиотека на арх. Илия Попов книжния фонд наброявал 6000 тома, днес библиотечният фонд има 34 012 тома книжни единици. Читалището се гордее с творци като Величко Ангелов, Юлия Василева, Анна Стоенелова, Светлана Джукова, Татяна Филева, Петър Бърчев и Сашо Ортов. От редиците на читалищните дейци израстват не един и двама изтъкнати представители на българската култура. С право читалището и Ново село прославят имената и научната дейност на проф. д-р Максим Младенов, автор на изследването „Говорът на Ново село, Видинско” 1969,2010; д-р Сашка Бизеранова и нейните книги: погребални и поменални обичаи във Видинско „Между живота и смъртта”, „Опит за психологически портрет на новоселянина”… Много са дейностите и защитените проекти на читалището и библиотеката. Библиотеката работи по програма „Глобални библиотеки”, която цели да улесни достъпа до информация, знания, обучения за всички възрасти, комуникации, електронно съдържание и услуги за общността. В читалището има разкрит Информационен център /2004/, който разполага с 11 компютъра, 3 принтера, 1 ксерокс, скенер, постоянен достъп до Интернет, две мултимедии и извършва услуги за населението. Читалището извършва и разпространителна (стопанска) дейност на българска преса – вестници и списания. Традиция е в Ново село да се съхранява, предава и представя автентичния новоселски фолклор. През 2014 година чествахме 70 години от основаването на Смесен хор и 50 години камерен състав към него при читалището (1944 г. основите поставя Софрони Ангелоев и 1964г. – Ганчо Манджуков, който постепенно се разпада и се оформят Мъжка група за възрожденски песни, Битов хор и Стари градски песни. Ръководители през годините – Валери Манджуков, Александър Спиридонов, Иван Рангелов, Николай Найденов(от 2013г.) 
СОФРОНИ ИВАНОВ АНГЕЛОЕВ /16.12.1924 г. – 27.05.2005 г./ 
Роден е в Ново село, в семейството на учителя Иван Петров Ангелоев (даскал Ванчел) и Мария Георгиева Ангелоева (по баща Базова). Баща му, освен учител, е бил самодеец театрал, читалищен деятел и председател на читалище „Земеделец“, а майка му е една от основателките и активистките на женското дружество в Ново село. Софрони Ангелоев завършва висше икономическо образование – Стопански факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ и Теоретичния факултет на Българската Държавна Консерватория в класа по дирижиране на проф.Георги Димитров и проф.Лилия Гюлева. От 1945г. до 1951г. работи на самодейни начала, като създава смесен хор към читалище „Земеделец“. От 1951г. до 1963г. е на работа в читалището като книговодител, диригент, секретар, театрален режисьор и постановчик, главен художествен ръководител на множество състави: 
 – смесен хор за школувано пеене в състав от 86 души  създадена от него битова група от 18 жени (за нея е издирил, записал и нотирал автентичните новоселски народни песни)  танцова група от 22 души  театрален колектив от 22 души  духова музика (научава ги на нотопис и солфеж)  мандолинен състав  индивидуални изпълнители на кавал, окарина, кларнет и др. Смесеният хор е първия български селски певчески ансамбъл, удостоен със златен медал и лауреатски звания на републикански фестивали на художествената самодейност. През 1961г. читалището е наградено с орден „Кирил и Методий“ І-ва степен. 
Навсякъде, където е творил и жънел успехи, той е бил Софрони Ангелоев от Ново село – неуморен ентусиаст, който безкористно, всеотдайно и упорито е извисявал новоселския дух, съхранявал е автентичността му и е показвал пред света, че новоселяните има за какво да бъдат ценени и уважавани. Носител е на трите степени (ІІІ-та, ІІ-ра и І-ва) на орден „Кирил и Методий“ за цялостната му дейност в сферата на културата, носител е на много отличия и медали, а след пенсионирането си (1985 г.) е удостоен със званието „Почетен председател на читалище „Земеделец“. 
През 2014 година чествахме 60 години танцов състав (1954 г.). Основите се поставят от Софрони Ангелоев и поемат от семейство Севда и Тодор Ждерови, като той продължава делото до 80 годишната си възраст. От 2008 г. ръководител на танцовите състави е Андрей Димитров – танцов състав „Гъмза” и детски танцов състав „Гъмзичка”/2011 г./, хореограф на танцовите състави Милена Борисава (2015 г.) Новоселският ансамбъл за изворен фолклор „Гъмза” изпълнява песни и хора от Ново село, Видинско. Обединява три групи – женска певческа група, детски танцов състав и танцов състав за възрастни. Носител е на званието „Представителен” на ЦИОФФ за България. Последните му отличия са златен плакет от фолклорния събор в гр. Смолян, златен медал за танцовия състав от Националния събор в Копривщица(2010 г.), първа награда на певческата група от конкурса „От песен в песен” в гр. Видин, грамоти от Дорково (2012г.), Сапарева баня (2011 г.), Жеравна(2013г.) и Чупрене(2014г.), участия в Брачевац, Буковче и Княжевац РСърбия(2014 г.), Охрид Македония (2014 г.), Арбанаси (2016), гр.Зайчар РСърбия (2017), гр.Бяла,обл.Варна (2017). И днес са запазени и работят към читалището самодейните състави: Ансамбъл за автентичен фолклор, Женски битов хор, Танцова формация „Гъмза”, Детски танцов състав, Компютърен клуб, Театрална група, Духова музика. Най-атрактивни празници и обичаи: „Бабин ден”, „Трифон Зарезан”, „Вечер на младото вино”, детско шоу „На гости при баба”, „Лазаруване”, „Пъпъруда”, „Новоселска сватба”, „Забулване на булка”, „По кръсти”,… Новоселски хорà: Седморка, Станка конярка, Бату̀та, Старинскò, Трòскот, Бутунèл, Шѝра, Гъмзовяна, Зодия, С ду̀пъ у пòлу, Коконѝца, Право òро, Шкьопѝца, Фърцаѝта, Търъндъ̀ка и др. Песенен фолклор: „Àйде, дòке, Станко”, „Нèдинъ жалбъ”, „Пръдàл си е Трифул вòла”, „Ой ти сълò” и др. Читалище „Земеделец 1874” е носител на орден „Кирил и Методий” I степен от Президиума на Народното събрание от 28 януари 1961 г. по случай 75 годишнината от основаването му. Читалище „Земеделец 1874” е признато за паметник на културата със статут архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с категория „местно значение” от 2004 година. Новоселският ансамбъл за изворен фолклор при читалище „Земеделец 1874” с ръководители Тодор Ждеров и Георги Костадинов е удостоен със звание ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ансамбъл на НС на ЦИОФФ към ЮНЕСКО – България през май 2007 година. Различни, но заедно. Българи, власи, турци, роми – всички заедно танцуваме, пеем, драматизираме, рецитираме и веселим. А наградите – те са много: грамоти, медали, плакети, индивидуални награди …, благодарение на самодейците, те омайват и допринасят за разнообразието на проявите и културния живот на Ново село. Със сигурност всеки, който е свързал по някакъв начин живота си с българското читалище, може с часове да разказва за смисъла да си самодеец, да извършваш народополезна дейност, да привличаш млади хора, да заразяваш с желанието си да правиш изкуство. А когато това читалище навършва 140 години, които го нареждат сред най-старите възрожденски такива, мотивите и доводите да си бил, да си и да искаш да бъдеш част от него, са много. Макар и останали вече на възраст, младите са извън пределите на страната, ние, които сме тук и сега, сме длъжни да пазим традициите съхранени от преди 140 години, да се състезаваме със самите себе си, да преоткриваме собствените си възможности, потенциал и интелект, длъжни сме да съхраним духа на Ново село! Затова, благодарим на Общинска администрация Ново село, Читалищното настоятелство, спонсори, всички самодейци и доброволци и желаем все същия устрем, сили и посветеност в читалищните дела! 
С обич и дълбоко уважение: 
Секретар: Любка АНГЕЛОВА 

нашите партньори

Информационни портали ООД

Информационни портали ООД е регистър на българските бизнес субекти.

websitebuilderbg

Изграждане на сайтове на достъпни цени.
Нашата мисия е да реализираме мечтите и идеите които имате, като се уверим, че Вашата визия е уникална, оригинална и конкурентена!

разгледайте нашата галерия

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!