За нас

„Ми смо си ми” (или „Ние сме си ние”) – това е девизът на Ново село, изречен на уникалния новоселски диалект. В този възглас на положителна самооценка се съдържа всичко – и любовта към лозята, и прословутата „Новоселска гъмза”, и безкрайните води на Дунав, и „истинските истории” на местните рибари, и безрезервната подкрепа за местни ценности и каузи. 

Всеки българин поне веднъж е чувал по радиото хидрологическия бюлетин на БНР за нивото на р. Дунав. Предаването „Нивото на река Дунав“ се излъчва на достъпна за корабите честота в 15 часа на ултракъси вълни още от далечната 1949 година. Дунав е най-голямата европейска плавателна река след Волга, а корабоплаването в смесения българо-румънски участък е доста сложно, тъй като няма шлюзове, които да подобряват условията за движение на плавателни съдове. Всеки ден предаването дава информация за водното ниво по протежение на реката, температура и мътност на водата, влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, количество валежи, атмосферно налягане и други параметри… 
И винаги бюлетинът започва с Ново село, което е в Северозападна България, област Видин. За съжаление, тази информация и този бюлетин по БНР са премахнати от началото на 2017 година. 
Разположено е на брега на река Дунав, а 3 км от селото граничат с реката. Най-ниската точка е 33 м, намираща се на брега на Дунав. Селото отстои на 24 км от Видин и на 17 км от Брегово. 
В района почвите и климатът са благоприятни за развитие на лозарството и винопроизводството, а заедно с тях и на селския туризъм. В землището на селото са разположени няколко живописни местности. „Камъка“ е гориста местност на около 3 км от центъра на селото в източна посока, разположена на брега на река Дунав. Наречена е така заради каменоломната, разположена в нея. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. 
По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. 
Над местността са лозовите масиви „Метериз“. На новоселска територия са разположени лозови масиви с Новоселска гъмза – червен сорт грозде за вино. Земята от гората е изключително подходяща за разсади. Срещат се синчец, кукуряк и други диви цветя. 
Има свидетелства за населяване на района, вероятно от турското владичество. За съжаление, местността е разкопана от иманяри и няма много следи. На север Ново село граничи с румънските села Враца и Гърла Маре посредством река Дунав. Най-високата точка в землището на Ново село е 153 м и се намира в местността Зелена. Горите са незначителна част от територията, предимно от акация. Намират се около река Дунав и в местностите Камъка, Зелена, Света вода, Камънска шума, Топола и други. 
Ново село се намира в селскостопански район. Главен поминък на населението е селското стопанство. В селото има четири земеделски кооперации. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която в момента не функционира е преработвала гроздето от целия регион. Най-известен сорт грозде е новоселската гъмза, отглеждана в местността Зелена. Отглеждат се още каберне, ракацители, отел и други. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. 
Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. 
По данни на пътеписната книга на граф Луйджи Марсили Ново село датира от 1700 г., но на около 2 км от центъра на сегашното село в посока село Връв в местността Царина. В турски архиви от 1711 г. се споменава това Ново село. 
Църквата „Свети Никола“ е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща (Унгария). Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото. Основен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2014 година по проект на Видинската митрополия. 
Решение за постройка на нова черква „Успение Богородично“ се взема през 1875 г., а строежът ѝ започва след Освобождението (1883 г.) и продължава до 1894-а. Тя е доста голяма, модерна с четири кубета, с камбанария, в която са окачени две големи и една малка камбана, купени от Букурещ през 1900 година. Иконостасът е забележителен, а негов майстор е Антон Станишев (1893 г.). Зографисана е от Иван Доспевски, син на Димитър Зограф. В църквите в селото рисува и зограф Кръсто Янков от Дебърската художествена школа. Последен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2013 година по проект на Община Ново село. 
Читалището-паметник „Земеделец-1874“ е основано през 1874 г., а в сегашния вид сградата е от 1930 г., построена с помощта на видния новоселянин архитект Илия Попов. То също е паметник на културата с местно значение от 2004 година. На две паметни плочи са изписани имената на всички загинали във войните новоселяни, включително и падналите въстаници през 1876 година. Фондът на читалищната библиотека днес наброява 15 328 тома художествена, научнопопулярна и детска литература. Читалището има нов облик, цялостен външен и вътрешен ремонт, подмяна на покривната конструкция, нови зали, зрителен салон, гримьорни и други по проект на Община Ново село през 2014 година. Откриването на новата сграда става на 01.11.2014 година, когато читалището чества своята 140 годишнина.