+359 882 424 976 info@zemedelec1874.eu

За нас

нч Земеделец 1874г.

„Ми смо си ми” (или „Ние сме си ние”) – това е девизът на Ново село, изречен на уникалния новоселски диалект. В този възглас на положителна самооценка се съдържа всичко – и любовта към лозята, и прословутата „Новоселска гъмза”, и безкрайните води на Дунав, и „истинските истории” на местните рибари, и безрезервната подкрепа за местни ценности и каузи. 

Всеки българин поне веднъж е чувал по радиото хидрологическия бюлетин на БНР за нивото на р. Дунав. Предаването „Нивото на река Дунав“ се излъчва на достъпна за корабите честота в 15 часа на ултракъси вълни още от далечната 1949 година. Дунав е най-голямата европейска плавателна река след Волга, а корабоплаването в смесения българо-румънски участък е доста сложно, тъй като няма шлюзове, които да подобряват условията за движение на плавателни съдове. Всеки ден предаването дава информация за водното ниво по протежение на реката, температура и мътност на водата, влажност на въздуха, скорост и посока на вятъра, количество валежи, атмосферно налягане и други параметри… 
И винаги бюлетинът започва с Ново село, което е в Северозападна България, област Видин. За съжаление, тази информация и този бюлетин по БНР са премахнати от началото на 2017 година. 
Разположено е на брега на река Дунав, а 3 км от селото граничат с реката. Най-ниската точка е 33 м, намираща се на брега на Дунав. Селото отстои на 24 км от Видин и на 17 км от Брегово. 
В района почвите и климатът са благоприятни за развитие на лозарството и винопроизводството, а заедно с тях и на селския туризъм. В землището на селото са разположени няколко живописни местности. „Камъка“ е гориста местност на около 3 км от центъра на селото в източна посока, разположена на брега на река Дунав. Наречена е така заради каменоломната, разположена в нея. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. 
По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70-те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. 
Над местността са лозовите масиви „Метериз“. На новоселска територия са разположени лозови масиви с Новоселска гъмза – червен сорт грозде за вино. Земята от гората е изключително подходяща за разсади. Срещат се синчец, кукуряк и други диви цветя. 
Има свидетелства за населяване на района, вероятно от турското владичество. За съжаление, местността е разкопана от иманяри и няма много следи. На север Ново село граничи с румънските села Враца и Гърла Маре посредством река Дунав. Най-високата точка в землището на Ново село е 153 м и се намира в местността Зелена. Горите са незначителна част от територията, предимно от акация. Намират се около река Дунав и в местностите Камъка, Зелена, Света вода, Камънска шума, Топола и други. 
Ново село се намира в селскостопански район. Главен поминък на населението е селското стопанство. В селото има четири земеделски кооперации. Отглеждат се пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, ечемик, овес, ръж. Животновъдството е слабо развито най-вече от домашни птици и кози. Селото е известно с винопроизводството си. Избата, която в момента не функционира е преработвала гроздето от целия регион. Най-известен сорт грозде е новоселската гъмза, отглеждана в местността Зелена. Отглеждат се още каберне, ракацители, отел и други. Всяка къща в селото разполага с лозя и асми. 
Населението отглежда още плодове и зеленчуци в домовете и градините си. 
По данни на пътеписната книга на граф Луйджи Марсили Ново село датира от 1700 г., но на около 2 км от центъра на сегашното село в посока село Връв в местността Царина. В турски архиви от 1711 г. се споменава това Ново село. 
Църквата „Свети Никола“ е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща (Унгария). Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото. Основен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2014 година по проект на Видинската митрополия. 
Решение за постройка на нова черква „Успение Богородично“ се взема през 1875 г., а строежът ѝ започва след Освобождението (1883 г.) и продължава до 1894-а. Тя е доста голяма, модерна с четири кубета, с камбанария, в която са окачени две големи и една малка камбана, купени от Букурещ през 1900 година. Иконостасът е забележителен, а негов майстор е Антон Станишев (1893 г.). Зографисана е от Иван Доспевски, син на Димитър Зограф. В църквите в селото рисува и зограф Кръсто Янков от Дебърската художествена школа. Последен външен и вътрешен ремонт на църквата става 2013 година по проект на Община Ново село. 
Читалището-паметник „Земеделец-1874“ е основано през 1874 г., а в сегашния вид сградата е от 1930 г., построена с помощта на видния новоселянин архитект Илия Попов. То също е паметник на културата с местно значение от 2004 година. На две паметни плочи са изписани имената на всички загинали във войните новоселяни, включително и падналите въстаници през 1876 година. Фондът на читалищната библиотека днес наброява 15 328 тома художествена, научнопопулярна и детска литература. Читалището има нов облик, цялостен външен и вътрешен ремонт, подмяна на покривната конструкция, нови зали, зрителен салон, гримьорни и други по проект на Община Ново село през 2014 година. Откриването на новата сграда става на 01.11.2014 година, когато читалището чества своята 140 годишнина. 

Река Дунав и Дунавското крайбрежие

Дунав е втората по дължина река в Европа и е от най-съществено значение за Община Ново село. Обхваща северната граница с Румъния с дължина от 16,5 км или от км 821 до км 838 на реката. Три от петте съставни села на общината са разположени на брега на Дунав, това са Ново село, Флорентин и Ясен. Българският бряг е по-висок от румънския, но е изключително податлив на разрушаване. Почти изцяло залесен против ерозия с акация и тук там върба и топола, брегът е прекрасно място за разходки, пикник, плаж, къмпинг с палатка и разбира се риболов. Срещат се сладководните риби червеноперка, платика, морунаж, кротушка, бяла риба, бабушка, сом, костур, щука, клен, шаран, скобар, моруна, чига, пъструга, уклей, попче, мряна, бял амур, толстолоб, налим, распер, вретенар, дунавска скумрия и др. 
С Дунав са свързани и някои празници и събития в населените места от общината. Всяка година на 6ти януари Богоявление /Йордановден/ в трите села, разположени на реката, се извършва ритуалното хвърляне на кръста в р. Дунав. В Ново село се организира литийно шествие от църквата „Св. Николай” до брега на реката. На 29ти юни с. Ясен отбелязва Деня на река Дунав. Празникът се чества вече 5 години, като се е превърнал във втори селски събор и се утвърждава като добра местна традиция. Край брега се играят хора и се яде курбан – чорба от дунавска риба. 
Устието на малката рекичка Потока, вливаща се в Дунав и преминаваща през землището на с. Флорентин, е най-ниската част в Община Ново село – 33 м н.в. В Ново село и Ясен надморската височина на брега е около 40 м, което дава предпоставки за образуването и запазването на плажна ивица. Има няколко удобни места за плажуване в района, това са плажовете, разположени в селата Ново село и Ясен. Има и места, разположени извън населените места. Те са уединени, тихи и с възможност за прохлада в разположените наблизо дървета. Такива има обособени между Ново село и Връв в местността „Прунд”, между Ново село и Флорентин в местността „Камъка”, между Ясен и Гомотарци в местностите „До село” и „Дунавски бряг”. Два наносни острова са се образували в тази част на реката. Единият е при Флорентин, а другият при Ясен. При ниски води островите се разрастват, а при с. Ясен се виждат останки от корпуса на потънала римска галера.  
Плажът в Ново село е разположен югоизточно от пристанището, в близост до централните части на населеното място. Простира се на площ от 1 500 м2 и е любимо място на местните жители и гостите на селото през летните месеци. Достъпът до него е осигурен чрез удобен асфалтиран път. Плажът се обслужва от две каравани, предоставящи студени напитки, мезета, сладолед и приятна музика на плажуващите. Плажът в Ново село /км 833/ е първата спирка на Международната туристическа регата по р. Дунав ТИД. Това е най-популярният поход с лодки по р. Дунав, в който се включват любители на водните спортове не само от страните по поречието на голямата европейска река, но и от други континенти. Община Ново село всяка година посрещна гостите от ТИД, като им осигурява екотоалетни, модерни душове, огледала и мивки, осветление и възможност за ползване на електроенергия от гребците. Бивакът се охранява от МВР и Гранична полиция. Културната програма в първата вечер на българска територия включва традиционно новоселско хоро на мегдана под звуците на духова музика. 
Плажът в с. Ясен е отдалечен на 15 км от гр. Видин и също е от голямо значение за общината. Разположен е в най-северозападната част на селото, достъпен чрез асфалтиран път и обхващащ площ от 850 м2. Също както в Ново село и тук има каравана, предлагаща на плажуващите приятна обстановка край Дунав. В непосредствена близост е разположена чешма с изворна вода, изградена през 1927г. През 2008г. по проект на областна администрация Видин на брега, непосредствено до чешмата, се обособява рибарско селище. В него има изградена детска площадка, беседки, барбекю и пейки. 
Освен плажовете, друго притегателно място са живописните местности, разположени край реката. Най-известната сред тях е „Камъка”, представляваща гориста местност, разположена на около 3 км от центъра на Ново село в източна посока, наречена така заради старата каменоломна, разположена в нея. Теренът е разнообразен, преобладават склонове, но има и удобни за пикник полянки. През 60те години на миналия век бе изграден почивен лагер, който в момента е разбит и разграбен. Лагерът е разполагал с 2 хижи, ресторант, бунгала и 2 спортни игрища. В местността се намира единствената изворна чешма в селото. Около нея е имало 2 рибарника. Край брега е разположена и Първа помпена станция на напоителната система Ново село. В местността има и стар бункер. По крайбрежието растат върби, а останалата част от горските масиви е от широколистни гори, предимно от акация. Малка част е залесена от местните ученици през 70те години с иглолистни насаждения. В крайните източни части има овощни градини от круши и сини сливи. Тук се срещат интересни растителни видове и билки, като Sarcoscypha coccinea – Керино ухо /Бабино ушенце/, защитеното от изчезване растение Convolvulus althaeoides – Ружевидна поветица, включено в Червената книга на България, което в България се среща само на територията на община Ново село, Corydalis bulbosa s. cava – петльови гащи /петлец/, синчец, кукуряк и др. Други живописни местности край р. Дунав са „Бахчата” край Флорентин, известна с голямата чешма и останките от римската крепост Флорентиана и стара турска баня; „Хоага” край Ясен с изградените през 50те години на миналия век рибарници; „До село” и „Дунавски бряг” край Ясен с богата растителност и красиви гледки към реката. 
В Ново село и днес има метеорологична станция, в миналото е имало действащо пристанище и митнически пункт. Дунавът е път за нашите комуникации. От Ново село започва България. Този комуникационен канал е част от модерността на Ново село – къщи като във Виена, дантели от Виена, вино за Унгария, за Австрия, за Германия. Реката не само разделя, тя е и мост, медиатор. Новоселянинът е много любознателен и толерантен към чуждото. Географски той е добре ориентиран, познава съседите си, научава езика им , познава слабостите и предимствата на другите и се учи от тях. Търговията с Австро-Унгария, износът на новоселско вино, купуването на чуждестранни стоки водят до разширяване на кръгозора. Търговията по реката и много важна за благосъстоянието на хората. Риболовът също има основно значение ката поминък и като култура. Много семейства се препитават и до днес от риболов. Изключително интересни са фамилните имена и прякори, рибарската терминология и др., които показват огромното влияние на реката върху психологията, езика и историята на селото. Реката е част от нашата история. Тя е граница, която често е била нарушавана. По време на Априлското въстание населението масово бяга от зверствата на турците и се спасява във Влашко. Във всеки дом се пазят и се предават от поколение на поколение спомени за тези тежки времена. 
Мястото на реката в местния фолклор. Дунав като самостоятелна митологема в южнославянския и балкански фолклор продуцира множество представи, формулиращи монолитния митологичен образ на реката, неговата универсалност и уникалност. Много са календарните празници и обичаи, които са свързани с реката. Най-непроменен остава Йордановден. Всяка година „съ фърля кръс“(хвърляне на кръст) в предварително осветените води на реката. 
Обичаят „Пъпъруда“(Пеперуда) завършва с къпане в реката. Тъй като реката се смята за медиатор и най-бързо пренася даровете за починалите близки, то всички погребални и поменни обичаи включват поне един момент, свързан с водата (пускане на кратунки по реката и др.). Когато завърши жътвата и се смели първото брашно, от него се замесва обредно хлебче, което се пуска по реката. Водата най-бързо го пренася до вашите мъртви. А близките от оня свят също се грижат за благополучието, за успеха на добрата реколта. 
Как се вписва реката в ежедневието и как тя става част от ежедневието на новоселяни днес. В мисленето на новоселяни реката е преди всичко „живот“ и развлечение. „На Дунов „е пълно с преживявания. Там се играят карти, шах, табла, там се плува и гребе, там се пуши и пие, там се срещат влюбените, там се пере, вее боб… Имаш ли време за развлечения, за забавления, иди там. Там е „наш курорт“. Самото понятие „на Дунов“ се превръща във вербален код за свободно време. Съвременността променя визията и се върви към модерност чрез заведенията и дискотеките на брега. 
Въпреки различията в годините, младото поколение с интерес слуша разказите за стари времена, за заледяванията на реката, за търговията по нея и за улова едно време. Но днес реката е най-вече забавление. Тотално погледнато традиционната фолклорна представа за реката е претърпяла съществени изменения, но все пак се е съхранила и се е превърнала в един от културните кодове на новата идентичност. 

 

Химн за Ново село

ЗЕМЯ НОВОСЕЛСКА 

текст: АЛЕКСАНДЪР СПИРИДОНОВ /САШО ПИНИН/ 
музика: АЛЕКСАНДЪР СПИРИДОНОВ /САШО ПИНИН/ 

1.ОТ ТУК ЗАПОЧВА БЪЛГАРИЯ 
ЗЕМЯТА НА ХАН АСПАРУХ 
КРАЙ НЕЯ ДУНАВА ГАЛИ Я 
ЩАСТЛИВИ СА РОДЕНИТЕ ТУК.

ПРИПЕВ: 
ЗЕМЯ НОВОСЕЛСКА ВИДЯЛА 
ПОЖАРИ И БУНТ И ВЪЗХОД, 
ЗА ВСИЧКО КОЕТО СИ ДАЛА 
ПОКЛОН ОТ ТВОЯ НАРОД. 

2.РИБАРИ ЛОДКИТЕ СТЯГАТ, 
ЛОЗАРИ ОСЪМВАТ НА ПЪТ 
СЛЪНЦЕТО ОЩЕ ГО НЯМА, 
А ПЕСНИТЕ ВЕЧЕ ЯХТАТ. 

ПРИПЕВ: 
ЗЕМЯ НОВОСЕЛСКА ВИДЯЛА 
ПОЖАРИ И БУНТ И ВЪЗХОД, 
ЗА ВСИЧКО КОЕТО СИ ДАЛА 
ПОКЛОН ОТ ТВОЯ НАРОД. 

3.ПРОЧУТО Е ТВОЕТО ВИНО 
ЖИТАТА ТИ НЯМАТ КРАЙ 
ЧАСТИЦА ОТ ТЕБЕ РОДИНО, 
ЗЕМЯ НОВОСЕЛСКА Е ЗНАЙ! 
ЧАСТИЦА ОТ ТЕБЕ БЪЛГАРИЯ 
ЗЕМЯ НОВОСЕЛСКА Е ЗНАЙ! 

Историята на Ново село

Църквите на Ново село

Река Дунав и Ново село – обща история

Ново село По пътя на виното потенциал за развитие на винен туризъм

Уникалният говор на Ново село

Местна кухня община Ново село

Селски туризъм къща на срещите

Къща за гости – Ново село

На събор в Ново село

Риболовен туризъм

На плаж в община Ново село

Стани партнор

Подай ръка на българското читалище!